Advert
Advert

Българските турци: "Помним, но не таим омраза или мъст"

Декември, 1984: дошли с БТР-и, автобуси с войска, танкове - започвало "покръстването". „Помним миналото, но не таим омраза“, казват свидетели на т.нар. "Възродителен процес" от с. Груево в репортажа на Вилдан Байрямова.

Българските турци:
Българските турци: Admin
Bu içerik 1010 kez okundu.

На оградата на новия паметник-чешма първи са накацали местните жени в очакване на традиционната възпоменателна проява и на неизменните официални гости. Те са пенсионерки и около тях тичат внучета, пристигнали за ваканцията от Европа. Емре и Емел са брат и сестра на 6 и на 7 години, родени са в Лондон и предпочитат да разговарят на английски, но там в събота ходят в българско училище, знаят и майчиния си турски, казва щастливата баба. Те не могат да разберат какво преживяхме преди 34 години и защо винаги на този ден сме тук, малки са, и ще трябва да знаят, защото онези събития са част от българската история, допълва жената, а останалите кимат одобрително.

Будните баби на Груево до една са със забрадки и са наясно с демокрацията и с Дойче веле: „Синовете не отлепяха уши от транзистора, кряскаха да пазим тишина“, една през друга подвикват те. Настава оживление, когато две момичета пристигат с огромен леген, пълен с пържени мекици – така посрещат гостите.

Абдулазис Бекир, Мустафа Али и Мустафа Ибрахим

Имената на тримата убити при бунтовете са изписани на паметника, където после всички ще се поклонят с минута мълчание. Ридван Ибрахим е син на Мустафа, бил е на 14 години, когато загубил баща си. „Беше човек на истината, така разказват всички, които са го познавали. Работел е на жп гарата в София като заварчик, през 1973 г. избягал в Турция, скрит в международния влак с намерението да се прехвърли в Италия, бях 2-годишен и не помня това“, разказва Ридван. Майка му написала писмо до Тодор Живков с настояване за съдействие мъжът ѝ да бъде върнат в България. Цената на бягството била 3 години в затвора в Стара Загора, по-късно заради това го нарочили и за организатор на съпротивата срещу т.нар. „Възродителен процес“. Ридван си спомня как докарали баща му полужив от милицията в Момчилград след седмица на зверски побоища, увивали го в кожи от прясно одрано теле, а дни по-късно починал в болницата в Кърджали. „Гърбът му беше като черно кожено яке от главата до опашката, но не са успели да го убият, следователят от разпитите и изтезанията отдавна е в Канада. И няма виновни, нито осъдени“, казва той.

С танкове и куршуми срещу мирни хора

„Бях 15-годишен тогава. На 26 декември 1984 г. цялото село се беше събрало на мястото, където сега е паметникът, вече се знаеше за безредиците предния ден в Момчилград“, разказва кметът на селото Ахмед Ибрахим. Дошла джипка с военни, явно на проверка за наличие на напрежение. Някъде отдалеч се чули викове „Идват, идват!“, спряло цялото електрозахранване. Пристигнали БТР-и, автобус с войска, пожарни, танкове, автомобили, прегазили барикадата от запалени гуми, отеквали изстрели. Протестът бил разпръснат с водни струи и стрелба. Същата вечер загинали двама души, ранените били много. Дни по-късно нароченият за организатор на бунта Мустафа Ибрахим починал от раните си след жестоките побоища в милицията. „Цяла седмица са го убивали бавно“, отбелязва Ахмед.

През 2008 г. заедно с наследниците на жертвите завели дело във Военната прокуратура в Хасково, тогавашният кмет посочил конкретни имена на виновници, но поради липса на доказателства то набързо било прекратено, а наказани няма и до днес.

„На 5 януари 1985 г. започна „покръстването“, учителите бяха впрегнати в тази мисия, караха хората под строй до читалището и училището и ги принуждаваха да си избират новите имена. Баща ми избра за мен Антоний, но не фигурираше в задължителния именник и така осъмнах като Антон Кафеджиев“, спомня си кметът.

За седмица всички били преименувани, настанала злокобна тишина и никой не смеел да излезе от селото. Доброволни отрядници и милиционери, партийни секретари и ОФ-председатели сновели и слухтели, продължава той. Старците още се страхуват да не се повторят онези събития, тревогата им се подсилва от националистите във властта, подчертава Ахмед.

Когато започнала „Голямата екскурзия“ Ахмед бил войник и семейството му не поело с керваните към южната граница. Но 80% от хората в селото струпали багажа и тръгнали. „Беше път за никъде, сърцата им се късаха, че изоставят градените цял живот къщи и приятелства, но нямаха избор. Нас ни гонеха от родината и никой не си въобразяваше, че отива в „обетованата земя“. Но цялата етнокултура, езикът ни, вярата бяха под забрана и глоби“, казва той. И подчертава: „Ние не можем да мразим, в душите ни няма мъст, но помним“.

„Да си турчин в България е гордост“

Ахмед говори за това с усмивка. „Религията не ни разделя с българите. Каквото проповядва Библията, това и Коранът. Напоследък в Европа е малко срамно да си български гражданин заради лошия имидж, който някои нашенци наложиха там“, казва кметът.

Ахмед е бил 3 години на гурбет във Вюрцбург, Германия. Заминал с двама приятели още през 1991 г. - веднага след казармата. Имали невероятни перипетии - пресекли нелегално зелената граница на Чехословакия, а до Мюнхен се криели във влакове и автобуси. Семейство германци ги качило в новото си „Ауди“, а тримата се срамували, че не се били къпали и че общували с езика на ръцете. После живели в емигрантски лагери без право на работа. След три месеца турчин гастарбайтер ги наел за чистачи в хипермаркет. После Ахмед си наел квартира, припечелвал на черно. Но при проверка на документите полицията го задържала, а в обратния самолет за София го качили с белезници. Така окован се завърнал и останал в свободното родно Груево.

„В Турция имам брат и сестра, в Италия също, още един брат в Англия, и още една сестра в Холандия - разпръснаха ни. Седем деца сме в семейството, само аз съм в България и не съжалявам“, уверява Ахмед.

Kaynak:https://www.dw.com/bg

Reklam
Sende Yorumla...
Kalan karakter sayısı : 500
İLGİNİZİ ÇEKEBİLİR X
EYT 2. tur'da MHP Oylarıyla REDDEDİLDİ ! Kendi Seçmenini AKP’YE SATTI ! Seçim Vaadinde EMEKLİLİK Vardı Meçliste 2.Turda ONAY VERMEDİ
EYT 2. tur'da MHP Oylarıyla REDDEDİLDİ ! Kendi Seçmenini AKP’YE SATTI ! Seçim Vaadinde EMEKLİLİK Vardı Meçliste 2.Turda ONAY VERMEDİ
BOZKURT İŞARETİ MHP'YE AİTTİR, CHP İLE AYNI BAYRAK ALTINA GİRENLER BOZKURT İŞARETİ YAPAMAZ
BOZKURT İŞARETİ MHP'YE AİTTİR, CHP İLE AYNI BAYRAK ALTINA GİRENLER BOZKURT İŞARETİ YAPAMAZ