Advert
Advert

Журналистите от БНР да протестират и срещу финансовия министър

/Поглед.инфо/ През май 2013 г. надзорничката в Съвета за електронни медии (СЕМ) от президентската квота Мария Стоянова гласува против избора на спортния журналист Радослав Янкулов за генерален директор на БНР. Другите четирима членове на регулаторния орган, начело с председателя му доц. Георги Лозанов го подкрепиха.

Журналистите от БНР да протестират и срещу финансовия министър
Журналистите от БНР да протестират и срещу финансовия министър
Bu içerik 713 kez okundu.

През юли следващата година Стоянова вече сипе хвалебствия за Янкулов, както става ясно от протокол от заседание на СЕМ, публикуван миналата седмица на сайта на БНР: „Иначе, г-н Генерален директор, Вие за тази една година, през която ръководите БНР, действително внесохте, вляхте и придадохте смисъл и живот на УС, който е изключително важен орган... Другото, за което искам да Ви поздравя, не се скъпя с това... е, че във Вашата дейност се разпознава визия за цялото. Освен това, Вие налагате марката “БНР”, което не е лесно... “

Година по-късно, по повод на конфликта с орязаните хонорари на журналистите в БНР и исканата от тях оставка на Янкулов, Стоянова рязко сменя посоката. И определя ситуацията като „управленска криза, от която страда изключително много обликът на радиото като институция“. Тя е напълно права, като казва, че „данъкоплатецът отделя не малко средства за нейното финансиране, затова отговорността ни като надзорници е голяма.” И обвинява ръководството на БНР, че по никакъв начин не съдейства за бързото изясняване на фактите. Но защо СЕМ не иска да хване горещия картоф?

Шефът на медийния надзор с вече шести мандат доц. Лозанов продължава да стои зад избора на Янкулов. И омаловажава случващото се в БНР като „синдикален протест“. Дори и да бъде установено неизпълнение на концепцията на Янкулов, с която е избран за генерален директор, съветът формално няма инструмент за освобождаването му от длъжност, е убедена Стоянова. Въпреки че в Закона за радиото и телевизията пише черно на бяло, че СЕМ избира и освобождава генералните директори на БНТ и БНР.

Но наистина ли СЕМ няма отношение към протестите в БНР? Настина ли спорът е само „трудово-правен”, както натътря и председателката на Комисията по медии и култура в парламента Полина Карастоянова?

Формално погледнато, формално незамисимият регулаторен орган СЕМ, още пък по-малко ресорната парламентарна комисия, която е представител на държавната власт, наистина нямат работа в решаването на един на пръв поглед синдикален проблем.

Протестът на журналистите от БНР започна след като ръководството на радиото обяви план за съкращение с 10% на бюджетните разходи за 2015 г. според изискванията на Закона за държавния бюджет. Те важат за националното радио и БНТ. В БНР се закриват 70 свободни щатни бройки, но се орязват и хонорарите, с чиято помощ журналистите преглъщат по-лесно ниските си заплати. Все пак, съвкупно двете все още квазиобществени медии получават същите бюджети като миналата година – 42,1 млн. лв. за радиото и 65,2 млн. лв. за телевизията. Но явно, за да не се налага увеличаването им, се налагат вътрешни съкращения.

И докато Янкулов твърди, че 700 души от радиото са се подписали, че одобряват мерките за съкращения, журналистите излязоха на протест, обявиха ръководството в непрозрачни действия и му искат оставката. „Като добавим към това и поредицата от назначения на крайно неподходящи хора на ключови в Радиото позиции, става ясно, че е крайно време ръководството да си ходи... Веднага“. Настояват и СЕМ да се намеси.

Ето как трудово-правният конфликт прераства в управленски. И няма как да е другояче след уволненията и напускането на знакови имена от БНР, неудачните размествания на предавания и „монтирането” на удобни нови от страна на ръководството.

Все пак журналистите от БНР трябва да се сърдят не само на Янкулов, че им бърка в джоба, на СЕМ, че си затваря очите за управленската криза, и на Полина Карастоянова, която не им даде думата на последното заседание на медийната комисия. Редно е да се самокритикуват самите те, защото в края на миналата година не реагираха, когато правителството внесе в парламента проекта за бюджет, който наложи десетпроцентното орязване на разходите за хонорари. Тогава радиожурналистите не протестираха нито под прозорците на финансовия министър Горанов, нито под тези на премиера Борисов, нито пред доминирания от ГЕРБ парламент. Нещо повече – БНР и БНТ не пратиха представители на заседанието на комисията по медии и култура, когато се разглеждаха бюджетите им. В знак на протест срещу назначаването на Слави Бинев от Патриотичния фронт за шеф на комисията... Не е тайна, че знакови журналисти от БНР, вкл. негови синдикални лидери, симпатизират на протестъри и реформатори, които сега са във властта като гарнитура на ГЕРБ.

И така, малцина виждат, че кучето е заровено в сгрешения модел на финансиране на обществените медии. Те са почти изцяло на издръжка на държавата, която, когато си поиска си позволява да ги третира като нейни държанки. Всяко едно управляващо мнозинство, било то заради реални проблеми с бюджета, било за да ги накаже за непослушание, може да им ореже бюджета.

България е една от малкото държави в ЕС – наред с Испания, Люксембург, Унгария и няколко други, чиито обществени медии се финансират директно от държавата. Малък процент от приходите на БНТ и БНР идват от реклама – друга болезнена тема, особено за частните електронни медии. Те с право недоволстват, че докато получават апетитни хапки от държавния бюджет, конкурентите им имат възможност да си докарват отгоре и от пазара. Погледнато от друг ъгъл, излъчването на реклама крие опасност за попадане на двете медии под икономически и корпоративни зависимости.

Третият финансов стълб на БНТ и БНР, който трябваше да замени държавните субсидии и да направи ги направи независими от капризите на бюджета, така и не беше изграден, макар че е превиден в Закона за радиото и телевизията(ЗРТ). Това е прословутото финансиране чрез такси за радио и телевизия. Ако то функционираше, гражданите, които ползват радио- и телевизионни приемници, щяха да заплащат предвидената месечна такса в размер 0,6 на сто от минималната работна заплата за всеки регистриран електромер. В по-ранни версии на ЗРТ, приет през 1998 г., се предвиждаше от 2007 г. субсидирането от държавния бюджет да бъде преустановено и да бъде изцяло заменено от постъпващите във Фонд за радио и телевизия такси.

Философията на този модел на финансиране е да се осигури отдалеченост на обществените медии от държавата. Нещо повече – в страните от Западна Европа, където системата работи много добре, няма орган, който да може да „реже” размера на таксите, както сега прави българският финансов министър със субсидиите. Случва се обаче обратното – на няколко години таксите могат да бдат повишавани, например с едно евро, на базата на разчети на самите медии.

За всяко жилище в Германия например се плаща месечно такса в размер 17,50 евро независимо колко радио- и телевизионни приемници има в него. И без оглед на това дали обтателите му гледат обществена телевизия респ. слушат обществено радио. Финансирането с такси на двете мощни телевизииARDиZDFиDeutschlandradioслед Втората световна война – по модела на британскатаBBC,цели да ги направи независими от държавна намеса и пазарни влияния(делът на приходите от реклама е нисък поради ограниченото рекламно време). С гарантирани годишно над 8 млрд. евро от такси германските обществени телевизии и радиа са в много по-изгодна позиция от частните им конкуренти, чиито приходи от реклама са значително по-ниски.

В България нито една политическа сила не се опита да въведе модел на финансиране на БНТ и БНР, които да им гарантират независимост от държавата. Било от нежелание да изтърват юздите на квазидържавните медии, било от популистки подбуди – за да не настроят срещу себе си публиката, която е и потенциален електорат. Малцина ще бъдат българите, които след четвърт век преход ще са готови да плащат за програми, които може и да не гледат. Златното време за въвеждането на този модел на финансиране отмина. БНТ се срина по гледаемост и сега е далеч зад частните си конкурентиbTVи Нова ТВ. БНР пък, което и днес е по-независимо от БНТ, страда от реформите „Янкулов” и не може да привлече по-младите зрители.

Но, макар и много закъснели, дебатите за независимото финансиране на БНТ и БНР трябва да започнат. Въпреки държавната опека, двете медии все пак се доказаха като по-качествени и по-независими от частните си конкуренти. БНТ и БНР обаче трябва да се отскубнат от мечешката прегръдка на държавата. Ако гражданите плащат директно от джоба си за силни обществени медии или бъде намерен друг работещ модел, те ще могат да имат много по-високи изисквания към тях за качеството на предлаганите информация и развлечение, за необходимостта от здравословна критика срещу властта и др. Сега пак гражаните ги издържат, но чрез данъците им, които се разпределят по усмотрение на държавата. Една година може да са повече, друга година – по-малко.

В тези дебати трябва да участват и журналистите от БНТ и БНР. Но преди това би било добре да потърсят сметка и от управляващите за намалените им хонорари.

Д-р Иво Инджов

Медиен експерт

Източник: Поглед.инфо


източник : bulgarski.pogled.info
Reklam
Sende Yorumla...
Kalan karakter sayısı : 500
İLGİNİZİ ÇEKEBİLİR X
İsveç'te ayrımcılığa uğrayan Müslüman kadına tazminat
İsveç'te ayrımcılığa uğrayan Müslüman kadına tazminat
AKŞENER, BAHÇELİ'NİN ÖNERİSİNE CEVAP VERDİ
AKŞENER, BAHÇELİ'NİN ÖNERİSİNE CEVAP VERDİ