Advert
Advert

Състезание с живота

На 7 г., в гладната Виденова зима, шампионът е изоставен в дом.

Състезание с живота
Състезание с живота
Bu içerik 1335 kez okundu.

Майката и новото "семейство" на Илиян Петров го намират след тв шоу


Всяка победа обикновено е последица от редица поражения. Мисълта е на испанския драматург Александър Касон, но не е известно вдъхновението, довело го до това заключение. За да се убедим в думите на испанеца, неминуемо трябва да се поровим зад кулисите на успеха, като забравим поне за миг бляскавата му страна. Откъде черпят сили ощетените от съдбата? И наистина ли успехът започва винаги с думата решителност? "Стандарт" ще търси отговорите на тези въпроси в рубриката си "Воля", в която ще ви представи параолимпийците, които намират сили да прославят България по света. Днес ще ви разкажем историята на Илиян Петров, който въпреки трудностите и изпитанията на съдбата успява да гледа на живота от положителната му страна.

Неговата история доказва три поговорки - българската: "Роди ме, мамо, с късмет, пък ме хвърли на смет", германската: "Хората се срещат поне два пъти в живота" и универсалната: "Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му". Илиян Петров е роден преди 27 г. в Свищов, но е израснал в Дома за деца с физически увреждания в Луковит. По рождение е без подбедрица на десния крак и без част от пръстите на дясната ръка. "През зимата на 1996 г., когато бях все още на 7, майка ми ме заведе в Дома. Помня, че седях на едни стълби и виках след нея:


"Върни се! Моля те, не ме оставяй!"


разказва Илиян. Жената, дала му живот, обаче не се върнала, а той виждал само как се отдалечава. "Времената се били трудни и не е можела да се грижи за мен. Живееше сама и нямаше финансовата възможност да гледа дете с увреждане. От баща ми имам само един, но лош спомен. Наказа ме да прекарам една нощ в хамбара до къщата", спомня си той. "Не ги съдя обаче. От малък съм свикнал да гледам напред", добавя спортистът, поглеждайки ме право в очите.


В Дома в Луковит Илиян остава до завършване на средното си образование. Животът го среща с няколко души, които впоследствие той нарича свое семейство. На един летен лагер, на плажа в Созопол, когато е 9-годишен, се запознава с Емилия и Светослав - двойка от Бургас, която днес е семейство Бургазлиеви. Няколко години поред се засичат в Созопол, но губят дирите си. Без да допускат, че ще се срещнат по-късно.


От Дома в Луковит Илиян е запазил само хубавите спомени. "Имал съм щастливо детство. Бях заобиколен от други деца. Имах свобода и можех да правя всичко. Е, и тормоз съм виждал...", уточнява с усмивка. В Дома организират състезания за деца с увреждания, на които присъства и председателят на Параолимпийската асоциация Илия Лалов. "Първоначално ме водеха на състезания като зрител, но доказах, че имам качества да бъда състезател", връща лентата назад Илиян. Именно


Илия Лалов го открива за професионалния спорт


като го насочва към леката атлетика и по-точно към хвърлянето на копие. "Най-вероятно първо ме е помислил за момче като всички останали, но после е видял качества в мен", добавя Илиян, като уточнява, че за първи път хвърля копието на 15 м, тъй като не познава техниката. "Г-н Лалов идваше на всички състезания, а аз живеех, за да му се докажа. По това време исках много да пътувам по света", казва атлетът.


Големият успех идва през 2008 г. на първото Световно първенство за младежи с увреждания до 23 г. в Ню Джърси. Илиян хвърля копието на 37 м. Резултатът е първи, но заради коефициенти остава на второ място. Благодарение на сребърния медал пък го приемат без изпит в НСА, където учи за треньор по лека атлетика. Освен при хвърлянето на копие се състезава и на 100 м дълъг скок, тежести, бадминтон и тенис на маса.


Участие във великденското предаване в "Шоуто на Слави" през 2009 г. прави възможна втора среща с хора от миналото му. "Намери ме майка ми -


с надеждата, че съм успял и мога да се грижа за нея


Обясних й, че нямам възможността и че не й се сърдя, но не я попитах защо ме е оставила. Казах и само, че ако имам мое семейство, не бих я лишил от правото да вижда внуците си", казва Илиян. Същото предаване гледали Светослав и Емилия Бургазлиеви, които вече живеели в София. "Започнахме да търсим контакт. От предаването ни отказаха. Опитахме какви ли не начини и след няколко месеца го открихме", спомня си ходенето по мъките Емилия. 2 г. по-късно Светослав отваря фитнес, където вече четири години Илиян работи като инструктор. "Светльо ми даде възможност. Шеф ми е, но го чувства като приятел. Много дължа на тях, а и мога да кажа, че


в момента те са моето семейство


казва Илиян. "Той претърпя развитие. Дойде без трудови навици. Не му бяха ясни понятията работно време, отговорности, работа с пари. Вече води тренировки. Вкопчил се в живота и не се предава", уточнява Светослав. "Не е за вярване как след всичко, което е преживял, може да има такъв дух. Много коректен и свестен служител е. Имаме му 100-процентово доверие. Наистина го чувстваме като част от семейството", казва от своя страна Емилия.


Работата на фитнес инструктор не отказва Илиян от професионалния спорт. През 2012 г. на Европейското първенство в Холандия с копието печели бронзов медал. Година по-късно, на Световно първенство Шаржа, остава трети на копие, четвърти на 100 м и пети на тласкане на гюле. Миналата година в Холандия пък печели два сребърни медала на 100 и 200 м.
Илиян не успява да покрие норматив за участие в Олимпийски игри, от които го делят едва 40 см. "Не съжалявам. Това го казвам сега, но винаги съм бил много разочарован, защото не оправдах очакванията на Илия Лалов и треньора ми проф. Стефан Стойков. На Илия Лалов може би дължа всичко. Благодарен съм, че срещнах този човек. Чувствам го като мой баща. Същото мога да кажа и за проф. Стойков, на когото се възхищавам. Те успяваха да ме държат на земята и ме научиха, че всичко се постига с много труд и нищо не се получава даром", казва с лека тъга в очите Илиян.


Той спира с професионалния спорт миналата година. "Приключих, защото животът ме принуди. Живея на квартира.


Само със спорт не мога да се издържам


казва той. За сметка на това животът му продължава да бъде състезание. Освен като фитнес инструктор работи и в дневен център за деца. В неделя пък се развива като треньор. Мечтата му е да се реализира като такъв и да тренира много хора, които да виждат в него мотивация и сила за живот. Убеден е, че силните владеят хаоса, като какъвто определя живота си. "Не искам обаче друг живот. Човек и в моето състояние може да е пълноценен. Имам сила да овладея моя хаос", казва Илиян. Посланието му пък е просто: "Възприемайте препятствията като проверка на силите".



източник : standartnews.com
Reklam
Sende Yorumla...
Kalan karakter sayısı : 500
İLGİNİZİ ÇEKEBİLİR X
İsveç'te ayrımcılığa uğrayan Müslüman kadına tazminat
İsveç'te ayrımcılığa uğrayan Müslüman kadına tazminat
AKŞENER, BAHÇELİ'NİN ÖNERİSİNE CEVAP VERDİ
AKŞENER, BAHÇELİ'NİN ÖNERİSİNE CEVAP VERDİ