Advert
Advert

Германия капитулира два пъти

Българската армия дава последните изстрели в Европа.

Германия капитулира два пъти
Германия капитулира два пъти
Bu içerik 814 kez okundu.

Българската армия дава последните изстрели в Европа


Датата, на която приключва Втората световна война в Европа, вече 70 години продължава да бъде спорна и да бъде обект на политически манипулации. И нищо чудно - един такъв чудовищен конфликт, продължил шест години и отнел живота на 60 милиона души, не може да спре изведнъж.


Първи се предават германските сили в Северна Италия - на 29 април 1945 г. На 4 май в Люнебург британският фелдмаршал Монтгомъри приема частичната капитулация на немските войски, водещи сражения в Холандия, Дания и Северозападна Германия.


На 5 май в щаба на съюзното командване в Реймс пристига немска делегация, която се опитва да постигне трета частична капитулация - този път вече за целия Западен фронт. Целта е ясна - да се скарат западните съюзници и Съветския съюз и да се даде възможност на по-голям брой цивилни и военни да се придвижат към англо-американските линии. Съюзниците обаче остават верни на ангажимента да не се сключва сепаративен мир.


Така на 7 май в 2,41 часа актът за капитулация, който предвижда спиране на военните действия, считано от 8 май в 23,01 ч, е подписан от името на адмирал Дьониц,


който Хитлер е обявил преди самоубийството си за свой наследник


и от генерал Алфред Йодл, началник на Оперативния отдел на германския генерален щаб. От страна на съюзниците слага подпис американският генерал Бедъл-Смит, началник на съюзническия генерален щаб. Генерал Иван Суслопаров, шеф на съветската военна мисия във Франция, преподписва документа заедно с френския генерал Севез, който е поканен в последната минута да сложи името си като свидетел.


На церемонията по подписването на пакта в Реймс присъстват 17 журналисти. Всички те се съгласяват под клетва да не оповестяват официално новината за срок от 36 часа. Информацията обаче изтича. И още на 8 май американският президент Хари Труман, британският премиер Уинстън Чърчил и френският лидер Дьо Гол обявяват официално победата.


Тази капитулация вбесява Сталин


който не е дал мандат на Суслопаров да подпише. И злополучният генерал изчезва при завръщането си в СССР. Причината за гнева на кремълския властелин е, че е пренебрегнат неговия любимец маршал Жуков, който е превзел Берлин. И настоява капитулацията на Третия райх да бъде потвърдена там. Съюзниците се съгласяват веднага - войната с Япония още не е свършила и те не искат да дразнят излишно Москва. Така на 8 май 1945 г. 23,16 ч в превърнатия в развалини град под прожекторите на съюзническите медии началникът на генералния щаб на Вермахта фелдмаршал Кайтел, влязъл в залата с маршалски жезъл и монокъл на окото, подписва германската капитулация в сградата на военноинженерното училище в берлинското предградие Карлсхорст. От страна на съюзниците имената си слагат маршал Жуков, британският маршал от авиацията Тедър, американският генерал Спаац и френският генерал Латр дьо Тасини. Тук демонстриращият до този момент прусашко самообладание фелдмаршал Кайтел не издържа: "Как, и французите ли?! Само това липсваше!", се възмущава той. И не без основание, като се има предвид позорната капитулация на Франция през 1940 г. и сътрудничеството на режима на Петен с Хитлер.


И тук възникват проблемите с датата на официалния край на войната в Европа. Защото в Москва вече е 9 май. И съветският народ научава за края на войната едва в късните следобеди на тази дата. В интерес на истината, в обръщението на Сталин по повод великата победа индиректно се признава капитулацията в Реймс, която е обяснена като "предварителна".


За разлика от 11 ноември 1918 г., когато оръдията на Западния фронт замлъкват завинаги, през май 1945 г. на редица места боевете продължават. Обкръжените още през есента на 1944 г. германски сили в днешна Латвия капитулират на 10 май. Блокираните германски части по Атлантическото крайбрежие на Франция се съпротивляват до 11 май. В тези сражения ще вземе участие и един 16-годишен доброволец -


бъдещият знаменит водач на наемници Робер (Боб) Денар


Отчаяно се сражават и остатъците от немските части в Чехия, също до 11 май.


Последните изстрели във войната обаче са дадени от Първа българска армия. Към 9 май нейните предни части са навлезли в Австрия и са завзели градове Клагенфурт и Фьолкенмарт. В този район обаче са разположени немски есесовци и хърватски усташи, които знаят, че милост за тях няма да има, ако попаднат в български, т.е. в съветски плен. И сраженията продължават чак до 15 май, когато окончателно се затваря фронтът между Първа българска и Осма британска армия, придвижваща се от Северна Италия.


Reklam
Sende Yorumla...
Kalan karakter sayısı : 500
İLGİNİZİ ÇEKEBİLİR X
İsveç'te ayrımcılığa uğrayan Müslüman kadına tazminat
İsveç'te ayrımcılığa uğrayan Müslüman kadına tazminat
AKŞENER, BAHÇELİ'NİN ÖNERİSİNE CEVAP VERDİ
AKŞENER, BAHÇELİ'NİN ÖNERİSİNE CEVAP VERDİ