Advert
Advert

Хорото на мъртвите праща душите в рая

Ритуалът от тракийско време е оцелял само във Видинско.

Хорото на мъртвите праща душите в рая
Хорото на мъртвите праща душите в рая
Bu içerik 867 kez okundu.

Ритуалът от тракийско време е оцелял само във Видинско


Болни преспиват на поляната преди танца, за да намерят изцеление


Всяка година на втория ден на Великден в една местност, недалеч от Видин, се събират близки на починали от предишното Възкресение Христово до сегашното. Събират се, за да изиграят хорото на мъртвите. То е тъжно, провлачено, мелодията е в такт 2/4. Местността е Албутин, а хорото се вие на живописна поляна, заобиколена от ниски планински ридове. На 25 м над нея се извисява скала, в която до XIV век е имало манастир. Наричал се е "Възнесение Господно" и затова хората са се събирали в подножието му точно на Великден.


Събират се и днес


Предишната власт е разгонвала тъжните играчи, забранявала е обичая, но въпреки това хората отново са се събирали и са танцували на своите починали близки. И сегашната е на път да унищожи обичая, като в същия ден и на същото място от 4 г. е насрочила фолклорен събор "Албутин". Тази година на него се явиха 20 читалищни състава от селата на общината и областта. Но и хорото на мъртвите пак се игра. Рано сутринта по изгрев слънце, преди да дойдат веселите съборяни. Но гръмогласна музика го опорочи и то завърши преждевременно.


Този ритуал е много стар, останал е от тракийско време, разказва неговият изследовател Сашка Бизеранова, доктор на историческите науки, етнограф в регионалния музей. У нас се е запазил само във Видинско. Сърбите в селата отвъд границата също го практикуват до ден днешен и то много по-пищно, забелязала историчката.
Траките са


се радвали и веселели при смърт


затова се смята, че обичаят е от тогава. Преклонението пред слънцето също разгадава мистерията. Хорото се играе рано сутрин с промяната на слънцето - то увеличава светлината си, обгръща земята. С това се преобръща и знакът за състоянието на семейството. След това хоро то преустановява траура и се връща в обществото. Нещо като послание - животът продължава и неговото развитие е напред и нагоре.
Поменалното хоро се играе само за починалите до година. Според народната вяра през това време мъртвият се лута между реалния и оня свят. Той вече не е на този, но не е и на онзи. Хорото е подкрепа за неговата лутаща се душа. То е наречено на името на починалия - казва се: това е хорото на Райна, на Валентина, на Илия и т.н.
Хората на мъртвите са отворени хора и


стъпките им са от изток към запад


което отново напомня пътя на слънцето. Води се от близък на починалия - ако е мъж - от мъж, ако е жена - от жена, но не от дома му. На най-близките се забранява да се хващат на хорото. Всеки заловил се, държи в ръце цвете - божур, люляк, лале, раздавани от близките на покойника. Те даряват водачите на хорото с пешкири, кърпи и други дарове, които премятат през раменете им. Всеки от играчите също получава дар и задължително великденско яйце. Музикантите също се даряват, като те


получават и вино, и пари


Някога хората на мъртвите се приемали като голям душевен празник. Хората от околните села ставали рано в зори, натоварвали волски коли с дарове, храна и вино, обличали новите си дрехи и тръгвали към Албутин. Защо точно това място е избрано, е мистерия. Вярващите твърдят, че то е свещено и лековито и само на него билката росен е в изобилие. Обичаят е така и познат "На росен". Магическо е, затова хората се стичали на него и за здраве. Болни преспивали нощта срещу Великден на поляната. На сутринта някои скачали живи и здрави, а болните оставали там да свършат дните си.
Обичаят е останал досега в селата Бойница, Бориловец, Градец, Гъмзово, Делейна, Динковица, Долен Бошняк, Каленик, Каниц, Косово, Периловец, Плакудер, Раброво. Всичките, с изключение на село Градец, са влашки села. Влашки са и сръбските села отвъд границата, където обичаят е запазен до днес.


Всяко село идвало със своята духова музика


обяснява Сашка Бизеранова. Така се събирали по няколко музики и се заигравали едновременно по няколко хора. Накрая всички се обединявали в едно общо, но не сключено. След хората близките на покойниците сваляли черните забрадки и си слагали бели или цветни кърпи - знак, че траурът им свършва. Макар обичаят да почита само мъртвите, починали през последната година, има случаи, при които поменални хора се играят до 3 г., а в един от случаите - и до 7-та година от смъртта му. Това са обикновено млади хора, които остават непрежалени от близките си.


През миналия век за хората били канени най-добрите музиканти, които съчинявали мелодия специално за мъртвия по поръчка на близките му. Тя се съчетавала с песен, в която се разказвало за живота на починалия. Такива музиканти били цигуларите Паско Маринов от село Косово и Трифон Ризойков от Раброво.


Тъжният обичай е свидетелство за наслагването и възприемането от християнството на старите езически обичаи. То не е намерило за нужно да се опълчи срещу народната вяра, която е създала и крепила висок морал. Явления като поменалните хора в народната ни вяра всъщност са помирение между старото наше вярване и новото учение на християнството, пише големият български етнограф Димитър Маринов. Това обяснява защо хорото на мъртвите, зародило се по време на езичеството, е продължило да се играе и след приемане на християнството, а за място е избран съществуващият тогава Албутински манастир.


Историчката Сашка Бизеранова воюва за запазването на обичая заради неговата неповторимост и уникалност. Нещо, оцеляло векове и достигнало до наши дни, не бива да се затрива с лека ръка. Общината може да премести събора в центъра на село Градец, което е негов домакин или да смени датата на провеждането му. Нека в "Албутин" на Великден продължат да си дават среща миналото и днешното време, реалният и задгробният живот, живите и мъртвите, призовава тя.


Погребват покойниците с ръце към небето


Албутинският манастир също е мистерия. Знае се, че е бил действаща до XIV век исихатска обител манастир. Историци го свързват с богомилите. За него са използвани естествени плитки пещери и скални навеси във варовиковия масив над поляната. Имал и допълнително издълбани помещения, използвани за религиозни и за битови нужди на монасите. Легенда разказва, че в него е живяла майката на цар Иван Срацимир, дъщеря на румънския крал Бесараб I. Иван Александър я прогонил, за да се ожени за Сара и тя станала игуменка на този манастир.


С нашествието на турците светата обител е унищожена. За нея са свидетелствали само няколко стенописа, които са били съсипани от комунистическата власт. Това, което се знае, е че в откритите от археолога Въло Вълов гробове покойниците не са били положени по християнски, а с вдигнати ръце нагоре. Това също говори, че мястото е било обитавано още от траките.


Sende Yorumla...
Kalan karakter sayısı : 500
İLGİNİZİ ÇEKEBİLİR X
EYT 2. tur'da MHP Oylarıyla REDDEDİLDİ ! Kendi Seçmenini AKP’YE SATTI ! Seçim Vaadinde EMEKLİLİK Vardı Meçliste 2.Turda ONAY VERMEDİ
EYT 2. tur'da MHP Oylarıyla REDDEDİLDİ ! Kendi Seçmenini AKP’YE SATTI ! Seçim Vaadinde EMEKLİLİK Vardı Meçliste 2.Turda ONAY VERMEDİ
BOZKURT İŞARETİ MHP'YE AİTTİR, CHP İLE AYNI BAYRAK ALTINA GİRENLER BOZKURT İŞARETİ YAPAMAZ
BOZKURT İŞARETİ MHP'YE AİTTİR, CHP İLE AYNI BAYRAK ALTINA GİRENLER BOZKURT İŞARETİ YAPAMAZ