Advert
Advert

Горчивият вкус на сладкия бизнес

Бизнесът с най-сладката стока у нас загорча. Повечето от захарните заводи, които станаха собственост на знакови имена по време на приватизацията през 90-те години, вече са затворени, други поддържат малки цехове само за захарни изделия.

Горчивият вкус на сладкия бизнес
Горчивият вкус на сладкия бизнес
Bu içerik 687 kez okundu.

От 1 октомври 2017 г. захар от цвекло ще наводни пазарите
Чужди компании ни атакуват с дъмпинг, родни производители искат мерки от държавата


Бизнесът с най-сладката стока у нас загорча. Повечето от захарните заводи, които станаха собственост на знакови имена по време на приватизацията през 90-те години, вече са затворени, други поддържат малки цехове само за захарни изделия. Шест са българските заводи - в Пловдив, Горна Оряховица, Бургас, Девня, Долна Митрополия и Русе. Вносната тръстикова захар идва сурова, за да се рафинира у нас или пък в съседни държави като Гърция и Румъния.


Каква е причината за свиването на този процъфтяващ в миналото сектор на българската икономика, който има над 100-годишна история?


Опитите на репортерите на "Стандарт" да разговарят с шефовете на повечето заводи удариха на камък. Браншът се е спотаил, като че ли не става въпрос за захар, а за оръжие.


Възможно е страхът им да е свързан с многобройните захарни афери през годините. Последната - през май 2012 г., бе свързана с един от собствениците на повечето заводи у нас -Гриша Ганчев. Сега неговите предприятия едно по едно затварят. Все още се разказва като виц и историята от 1998 г. за "измитите" от дъжда 11 тона захар на "Мултигруп". Според съдебна експертиза, 460 тира захар са били отмити.


Но освен чисто българските сюжети, има и обективен фактор, който плаши родните производители. Това са предстоящите радикални промени в производството на захар в Европа. От края на 2017 г. тази индустрия ще се либерализира, защото ще отпаднат квотите за производство. Това обаче не се отнася за рафинериите на тръстикова захар и за тях ще се запазят настоящите стриктни регулации. Сега за тях има малки квоти за внос на суровина с ниско мито от 98 евро за тон, а ако решат да произвеждат повече - митото скача на 319 евро за тон. Безмитно може да се внася суровина от някои държави в Африка, Азия и Латинска Америка, но тя не е конкурентна по цена и по качество. От промяната ще спечелят страни, в които цвеклопроизводството е ключово за икономиката, като Германия, Франция и Англия. Но съдбата на рафинериите в държави от Южна Европа ще е под въпрос. На родните рафинерии също ще се наложи или да се върнат към производството на захар от цвекло, или да станат част от световен гигант в областта, който да им подсигурява евтина суровина. У нас захарно цвекло се е отглеждало в миналото, но през последните години производство няма.


Потреблението на захар в България е в рамките на 220-240 хил. тона годишно, посочва Георги Узунов, председател на Съюза на производителите на захар и захарни продукти. По думите му на този относително малък пазар в момента се активират редица големи европейски компании - основно производители на захар от захарно цвекло. "Целта им е разширяване на пазарите и подготовка за времето след 01.10.2017 г., когато ще бъдат премахнати техните производствени квоти", обяснява Узунов. Според него битката за всеки нов пазар, включително и българския, е изключително тежка и обикновено става чрез сваляне на цените, дори и под себестойност. "В тази битка българските рафинерии са поставени в неравностойно положение. Те нямат свободен достъп до световния пазар за закупуване на сурова захар и са принудени или да работят на загуба, купувайки скъпа суровина с нулеви мита, или да преустановят работа", обяснява Узунов. Той е категоричен, че вече сме свидетели на неприятни последствия и някои от българските рафинерии прекратяват функционирането си. "Този проблем съществува за всички европейски рафинерии поради това, че са третирани неравнопоставено като участници в Европейския захарен пазар", смята Узунов. Според него цялата българска общественост и правителството трябва да се борят за отстраняването на тази несправедливост и да предприемат мерки за задоволяване на традиционните нужди на България за рафиниране. "Подобни действия вече се предприемат от държави като Италия, Испания и Великобритания, където проблемите са аналогични. Иначе ще бъдем свидетели на края на още една индустрия в България", алармира Узунов.


Средно по 7,7 кг захар е консумирал всеки от нас за 2013 г., сочат данни на НСИ. Със сто грама по-малко, или 7,6 кг на човек от домакинството, е потреблението на захар за предходната 2012 г. В периода 1999 - 2011 г. консумацията не пада под 8 кг. През 2010 г. на човек от домакинството се падат по средно 8,1 кг, а за 2009 г. - 8,5 кг.


Цената на борсите падна с 20% за 6 месеца


Предлагането на захар на родния пазар е по-голямо от търсенето. Данните за 2014 г. и началото на 2015-а коментира за "Стандарт" председателят на Софийската стокова борса Васил Симов. Това държи стабилна цената на едро - около 1,20 лв. с ДДС. "На международните пазари през последните 5 месеца цената на захарта върви плавно надолу", посочва Симов. Преди 6 месеца суровата захар е била на цена от $365 долара за тон, докато сега е около $290. Така в рамките на половин година се наблюдава чувствително поевтиняване с около 20 %. "Същата е картината и при пазара на рафинирана захар. В Лондон се търгува рафинираната захар, а в Ню Йорк - суровата", поясни шефът на ССБ. Преди половин година цената на рафинираната захар е била $430 за тон, а сега около $365. "Вероятно поевтиняването на световните пазари ще се окаже силният фактор, който ще доведе до поевтиняване и у нас", прогнозира Симов. Той посочва, че делът на сивия сектор у нас е много голям. "По данни на хора от бранша свободно се внася захар от чужбина, която не се декларира и за която не се плащат нужните мита и такси", алармира Симов. Към момента има свръхпредлагане. "Вносното идва по-евтино в България", посочва шефът на ССБ.


Пловдив
Около "Кристал" ухае на вафли и карамел


Комбинатът в Пловдив е построен е между 1912 и 1914 г. Рафинирането на захар е основно и до днес, като през годините са включени и захарни изделия. В момента предприятието работи на пълни обороти, макар че от няколко години се говори, че е във финансов колапс. Неведнъж е споменавана и думата фалит. До момента обаче никой не е говорил официално по тези теми, а пловдивчани, които живеят наблизо до цеховете на бул. "България", са категорични, че ежедневно се събуждат от сладкото ухание на вафли и карамел. След приватизацията през 1996 г. предприятието е преименуването в "Захарен комбинат Кристал" АД. То е придобито чрез касова приватизация от пловдивския хотелиер Ветко Арабаджиев. В момента, според запознати, комбинатът се управлява еднолично от хора, близки до Арабаджиев, като синът му Владимир Арабаджиев е в директорския борд. В началото на приватизацията обаче богатият хотелиер делеше собствеността с покойния шеф на "Мултигруп" Илия Павлов. Според слухове, правителството на Иван Костов приложило политически натиск върху Илия Павлов, като го принудило да продаде дела си на дългогодишния директор на завода Петко Моравенов, който след това внезапно умира. Тогава контролът на "Кристал" поема Ветко Арабаджиев, за който се говори, че при старта на приватизацията не е имал достатъчно пари да купи комбината, затова потърсил за съдружие Павлов. Днес следите за собствеността на фирмата водят до различни компании, регистрирани в чужбина - Англия, Кипър, Ирландия.


Девня
Шефът не чува въпроса работи ли заводът


Захарният завод в Девня, който е собственост на фирмата на Гриша Ганчев "Литекс комерс", рафинира сурова кафява нерафинирана захар и търгува на пазара с бяла захар. Годишният му капацитет е 162 000 метрични тона. Трябва да се види европейското законодателство, но ние сме рафинерия, преработваме, а не сме производители, коментира по повод евродирективата за 2017 г. за производство по-малко от тръстика и повече от захарно цвекло шефът на завода в Девня Али Моллов. Той пътуваше по време на телефонната връзка с него и заяви, че не чува въпросите дали работи сега заводът. След проверките на ГДБОП през 2012 г. беше казал, че около 70 души са ангажирани, но когато има суровина за преработка се стига и до заетостта на 100 до 300 работници от Девня и близките села. От града на химията обясниха, че захарният завод от доста време не работи, най-много да е отворил за 2-3 месеца през м. г.


Коректни данъкоплатци са, плащат си всички налози в местната хазна, нямаме проблеми с тях, лаконичен бе кметът на Девня Атанас Кузев.


Шефът на завода Али Моллов е известен в спортните среди у нас като борец в класически стил от миналото - с бронз от световно и няколко сребърни отличия от европейски първенства. Преди години захарният завод в Девня беше собственост на скандалния турски бизнесмен с двойно гражданство Бедри Шефик. Той беше основател у нас на Партия за развитие и равенство, но не можа да влезе в политическия живот. В бизнеса се прочу като аферист и беше обвинен в измами при вноса на големи количества захар през пристанище Варна. След като изчезна от България, през 2005 г. беше обявен за международно издирване от българските власти. По-късно беше осъден задочно от Варненския окръжен съд заради измами и контрабанда на захар. Живее в Истанбул, където преди повече от 4 г. стреляха по него.


Горна Оряховица
Единственият с евросертификат


Фабриката в Горна Оряховица, който сега носи името "Захарни заводи" АД, е основана през 1912 г. под името "Българо-Чешко акционерно дружество за захарна индустрия". Основател е чешкия инженер Рудолф Пицка, а основният капитал е собственост на най-голямата по това време чехословашка банка - "Пражка Кредитна Банка". Сега в групата "Захарни заводи" АД влизат няколко предприятия - за производство на захар, захарни изделия, етилов алкохол, фуражи, печатница, собствен ТЕЦ и завод за ремонтно-механични услуги. Консолидираният годишен оборот на "Захарни заводи" АД и дъщерните дружества за 2013 год. е 80,6 млн. евро. В групата работят над 800 служители. Той е единственият производител на захар в България, който притежава IFS сертификат. Компанията е единствен производител на формовани бучки
бяла и кафява захар. На българския пазар продуктът се дистрибутира под търговската марка "Сладея".


Камено
Цеховете са заключени


Захарният завод в бургаското село Камено на практика не работи от години. В момента той е собственост на "Литекс Комерс", но цеховете са заключени и в него няма никакви работници. Машините завъртат веднъж годишно. За последно заводът е работил за няколко седмици през лятото на 2014 г., когато там са преработени 30-40 хиляди тона нерафинирана захар от тръстика.


Преди много години поточните линии са били проектирани за производство на захар от захарно цвекло, с капацитет от 5000 тона на денонощие. Още в първите години след 10 ноември 1989 г. заводът е приватизиран от "Мултигруп" и компанията го експлоатира единствено за рафиниране на непреработена готова захар, произведена от тръстика. Машините, съоръженията и поточните линии за преработката на цвеклото са разглобени и продадени за скрап, тъй като в зората на демокрацията цвекло вече не се отглежда. В момента технически е абсолютно невъзможно заводът в Камено да преработва захарно цвекло.


Русе
Режат за скрап фабриката


Захарният завод в Русе не работи от няколко години, твърдят бивши работници. По думите им фабриката вече е почти нарязана за старо желязо. Предстои постепенна ликвидация и на останалите производствени мощности. Според запознати още преди година на Управителен съвет на дружеството "Литекс Комерс" е взето решение за разпродажба на имотите, принадлежащи на неработещия от години завод "Захар Био" в Русе. Живеещи в квартала на Захарната фабрика в дунавския град споделят, че основите на сградите стоят, но там вече се забелязват търсачи на старо желязо.


През 2008 г. Захарният завод правел по 50 млн. лв. продажби и осигурял препитание на над 300 души, спомнят си русенци. Година по-късно оборотите започнат да намаляват. През 2012 г., когато дружеството попадна на прицела на данъчните и антимафиотите, във фабриката са ангажирани едва двайсетина служители.


Захарната фабрика в Русе има над 100-годишна история. В началото на ХХ в. белгийски предприемачи и инженери изграждат в града най-големия тогава захарен завод в България.


Долна Митрополия
Слух за сръбски собственик


Несигурност за работните места тресе стотината работници в захарния завод в Долна Митрополия, след като плъзна слухът за нов сръбски собственик. Тук правят вафли и бисквити, а рафинерията не работи от 2008 г. По времето на Гриша Ганчев никой за нищо не даваше информация. Така са инструктирани и пазачите, които са от частна охранителна фирма. Известно е, че само две години формално е излизала захар заради квотите на завода, която реално била произведена в Камено. Напуснали хора от фабриката под сурдинка говорят за масово рязане на желязо за скрап в последни години. През 2014 г. една от сериозните трудови злополуки, която нямаше как са се скрие, се случи с работник, който бил накаран да реже конструкции. Човекът падна отвисоко и се потроши.


Крахът на бившата гордост на местната индустрия настъпи след привиден опит да се вдигне на крака заводът през 2006 г. Той уж бе модернизиран с нови машини за преработка на бразилска тръстика. Щяха да наемат стотици работници. След това обаче ситуацията се промени и останаха само вафлите. Иначе фабриката е с богата история. Тя води началото си от далечната 1930 г., когато преработвала около 150 тона захар за денонощие от местно цвекло. По-късно мощността достигнала до 850 тона преработено захарно цвекло в денонощие.


Reklam
Sende Yorumla...
Kalan karakter sayısı : 500
İLGİNİZİ ÇEKEBİLİR X
İsveç'te ayrımcılığa uğrayan Müslüman kadına tazminat
İsveç'te ayrımcılığa uğrayan Müslüman kadına tazminat
AKŞENER, BAHÇELİ'NİN ÖNERİSİNE CEVAP VERDİ
AKŞENER, BAHÇELİ'NİN ÖNERİSİNE CEVAP VERDİ