Advert
Advert

Любовта е болест

Тя е психично разстройство подобно на клептоманията и пироманията, постановява Световната здравна организация от БЕЛА ЧОЛАКОВА, 168 часа B навечерието на Свети Валентин медицинските специалисти

Любовта е болест
Любовта е болест
Bu içerik 819 kez okundu.

Тя е психично разстройство подобно на клептоманията и пироманията, постановява Световната здравна организация

от БЕЛА ЧОЛАКОВА, "168 часа"

B навечерието на Свети Валентин медицинските специалисти обявиха, че любовта официално е призната за болест. Тя е включена в класификацията на психичните и поведенческите разстройства на Световната здравна организация под номер F 63.9.

Научни изследвания са доказали, че при влюбените се наблюдават различни физични смущения, наподобяващи симптомите на някои болести. Например нивото на адреналин е десет пъти по-високо от нормалното - както при хора, подложени на силен стрес или след прекарана травма. Освен това при някои влюбени „пациенти" се наблюдават временни изменения в кардиограмата като при хора със сърдечна недостатъчност. А нивата на серотонин са с 40% по-ниски от нормата като при страдащите от обсесивно-компулсивни разстройства.

Всъщност категория F 63 обхваща именно различни обсесивно-компулсивни разстройва като зависимост от хазарт, клептомания, алкохолизъм, дори пиромания.

В списъка се срещат и някои по-нетрадиционни, но реални заболявания като трихотиломанията например, която се характеризира с неконтролирано желание за скубане на косми от тялото - най-вече от скалпа, миглите и веждите. При някои хора това заболяване достига такива размери, че напълно остават без окосмяване на главата, а според някои специалисти може да се стигне и до сериозно самонараняване.

Точно защото любовта е сложена редом с такива заболявания, мнозина приемат решението на Световната здравна организация с насмешка. Тезата им е, че

не може това прекрасно чувство да се сравнява с пироманията

Но здравните експерти са категорични, че любовта може да е много по-опасна най-вече защото прекалено често се среща. Остава въпросът всички ли сме болни?

От СЗО са установили някои признаци на заболяването: натрапчиви мисли, резки смени на настроението, самосъжаление, бързи изменения в артериалното налягане, безсъние, безразсъдно и импулсивно поведение.

Според изследователи от Националния независим университет на Мексико любовта е заболяване на мозъка, което се дължи на активиране на определени неврони, отговорни за важни дейности. Така те се опитват чрез научни методи да установят защо, когато са влюбени, някои хора са затруднени да извършват всекидневни дейности или често забравят важни неща.

Мексиканските специалисти провеждат множество опити и

следят мозъчната

активност на влюбени

Те установяват, че хора, които отскоро са емоционално обвързани, когато гледат снимката на любимия или чуят гласа му, в мозъка им се активират области като при наркозависими при мисълта за наркотици.

Изследователите уточняват обаче, че тъй като мозъкът не може да издържи на натоварването непрекъснато да е в състояние на превъзбуда, организмът активира механизми на самозащита и самолечение. При опити с електромагнитен резонанс мексиканските учени констатират, че при тези, които са влюбени от по-отдавна, ефектът намалява. Затова те стигат до заключението, че организмът намира начин да се справи с това „заболяване" в рамките от една до четири години.

Най-интересното е, че изследователите доказват, че с течение на времето всеки губи чисто химическата привързаност към даден партньор, но не и към чувството на влюбеност. Причината - при разпад на химичните съединения, активиращи конкретните неврони, човек започва да изпитва чувство на липса, подобно на глада или жаждата. Затова специалистите стигат до заключението, че можем да станем зависим от любовта, но не и от любовта към един и същи партньор.

Те дори установяват, че е невъзможно веднъж освободили се от „химическите чувства" към един човек, те да се активират отново в нас. Учените обаче подчертават, че са изследвали само един от аспектите на любовта, а именно чисто научния. Като си оставят вратичка, че това не винаги може да е точно така.

Те обясняват, че любовта е съвкупност от множество фактори и освен чисто химическият имат значение психиката, навиците, привързаността на чисто интелектуално ниво, както и други форми на емоционална привързаност, нямащи нищо общо с химията.

Според американски учени любовта е болест единствено когато става дума за пристрастяване към нея

Към чувството да си влюбен и да създаваш връзки.

Изследователите наблюдават, че често хората, страдащи от любовна зависимост, са доста нещастни в любовта, защото й се отдават прибързано и необмислено, прекалено се вторачват в отношенията си с даден човек и очакват много. След това обаче бързо губят интерес, защото чрез „влюбването" се опитват да компенсират неудовлетворени емоционални нужди, които няма как да бъдат превъзмогнати единствено от присъствието на друго човешко същество, а чрез терапия, уточняват специалистите.

Точно заради това в много американски клиники вече се предлага и лечение на „Любовна зависимост", като съществуват и сдружения за страдащите. В САЩ LAA (Love Addicts Anonymous) Асоциация на анонимните любовнозависими има стотици членове. На официалната страница на асоциацията има специален тест, чрез който всеки може да определи дали страда от такава зависимост, или не. В него влизат въпроси като „Лесно и бързо ли се влюбвате", „Имате ли вечно нужда да сте влюбени?", „Вярно ли е, че чувствата ви към партньора не се базират толкова върху това, което той реално прави за вас, а върху това как вие го виждате във въображението си?", „Истина ли е, че възможността да сте сами ви плаши толкова много, че сте готови да снижите критериите си?",

„Задължително ли трябва да сте във връзка, за да се чувствате пълноценни?"

Всъщност още Фройд постановява, че любовните отношения на хората разкриват много за психичното им състояние. Той подчертава, че познатата в ранно детство обич е първообраз на всяка любовна връзка и откриването на обект на чувствата по-късно всъщност е преоткриване. Съвременните психолози са категорични, че в някои случаи обектът на чувствата ни привлича не с положителните си качества и щастието, което ни носи, а по много други, често противоречиви подсъзнателни причини. Авторът на книгата „Има ли щастлива любов?" Ги Корно твърди, че начинът, по който всеки обича, всъщност е своеобразен тест за психичното му здраве.

Корно си задава въпроса дали наистина е възможно да съществува истинска щастлива любов

и изследва различни модели на поведение, доказващи, че много често хората се заблуждават, че обичат. Всъщност те използват обекта на чувствата си за цели, които биха могли да се интерпретират като болест.

Корно изследва как някои хора използват чувствата си единствено за да нараняват партньорите си или още по-лошо - самите себе си. Причините са разнообразни, но психоаналитикът изтъква много интересен феномен - че понякога децата, расли без любов, развиват същите зависимости и психични проблеми по отношение на любовта, както и тези, които имат прекалено обичащи ги родители.

В „Има ли щастлива любов?" той пише: "Когато мъжът не е успял да се откъсне от майка си, неговата дълбока обърканост по отношение на жените се изразява чрез страх от интимност и

невъзможност да изгради сериозни отношения

с партньорката

Но това важи и за дъщерите - връзката с майката, особено ако е прекалено близка, понякога изгражда у момичето отвращение, презрение или поне недоверие към мъжете. Такива момичета стават част от предимно женски групи, където се ценят единствено женските критерии, начинът на мислене, интереси и умения съвършено противоположни на мъжката гледна точка и поведение."

Психоложката Вероник Моралди изтъква друг противоречив аспект на болестотворните прояви на любовта. Тя подчертава, че дори някои да вярват, че изборът им на партньор е дело на съдбата, на кармата, че срещат сродната си душа, всъщност много често се водим от погрешни причини, изградени подсъзнателно още в детството.

В книгата си „Майки и синове" Моралди пише: „Начинът, по който майката възпитава сина, малко или много обуславя в какъв партньор и съпруг ще се превърне той. Наистина всеки от нас има възможността да еволюира, да се развива, но

остава подвластен на

моделите, наложени ни

в детството

И всеки от нас избира партньорите си в зависимост от убежденията и поведението, усвоени още в ранно детство." Специалистката обаче уточнява, че това не означава непременно, че опитът ще се превърне в модел, може да стане и точно обратното - в анти-модел.

Някои синове търсят жени като майките си, както някои дъщери - мъже като бащите си, а други точно противоположни на тях.

„Ако приемем, че майката е първата жена, която мъжът обича, че по-късно той неизменно възпроизвежда тази привързаност; че изгражда любовните си връзки по модела от отношенията, познати от майка му, тогава е нормално тези отношения да оказват огромно влияние върху бъдещите връзки с жените, защото ще обича същество от същия пол като майката.

При дъщерите положението е съвсем различно, защото те изначално са предопределени да обичат същество от противоположния пол на майката. Определяща за любовните им отношения за тях е по-скоро връзката с бащата."

Психолозите са категорични,

че когато става дума единствено за натрупване на опит и изграждане на самосъзнание, нито отношенията с родителите, нито влюбването са болест. Стават такива, когато използваме любовта като средство да нараняваме другите или самите себе си.

Reklam
Sende Yorumla...
Kalan karakter sayısı : 500
İLGİNİZİ ÇEKEBİLİR X
İsveç'te ayrımcılığa uğrayan Müslüman kadına tazminat
İsveç'te ayrımcılığa uğrayan Müslüman kadına tazminat
AKŞENER, BAHÇELİ'NİN ÖNERİSİNE CEVAP VERDİ
AKŞENER, BAHÇELİ'NİN ÖNERİSİNE CEVAP VERDİ