Advert
Advert

Опитомяване на Възраждането

По преценката на мнозина Възраждането е най-важният и най-красивият период в българската история.

Опитомяване на Възраждането
Опитомяване на Възраждането
Bu içerik 785 kez okundu.

Арт Майсторите в жанра белязаха с хумор пътя към епохата


По преценката на мнозина Възраждането е най-важният и най-красивият период в българската история. Младост, бунт, герои, разбойници, хулигани и хайдути, свобода или смърт, юначество, но и жестоки предателства. Възраждането най-лесно прониква в сърцето и за най-дълго остава там. Живеем често в онова шизофренично българско състояние: плюеш, мразиш страната, емигрираш, но в други моменти си готов да тропнеш върху масата, воден от някаква стара и неотменима гордост за това, че си българин. Е, това изпълнение с масата идва именно от Възраждането. Каквото и да се случва - преход, бедност, корумпирани политици, разочарования, безработица, повсеместна тъга и апатия, няма значение: онези герои, потопени в кървавото минало, винаги ще стоят там и ще ни гледат, съдят, дават надежди и опора. Защо винаги, когато се поразчуе, че министерството е решило да маха текстове на Ботев и Вазов, всички дружно ревват: Не! Тук изобщо не става дума за художествени качества (макар че образците им в поезията и прозата остават високи), а за нещо много по-интимно. Без тях е като да ти подкопаят почвата под краката, да ти отнемат родител, да прекършат родословно дърво, да те оставят сам да се удавиш в глобалното море.


Затова и не е изненада, че в последните години интересът към Възраждането се обновява с пълна сила в киното, литературата и театъра. Какво да кажеш за съвремие, в което общо взето предизвикателствата се изчерпват с добра кариера, евентуални странствания по света и пръстчето на показалеца, неизменно сочещо тъч скрийна на смартфон? Като го сравниш с Левски и Ботев в мелницата, "Да живее България" и пиянството на един народ, неизменно избираш второто. А всеки от съвременните творци има стратегия, с която да представи, опитоми, разкаже за тази епоха. Да я насочи към съзнанието на хората от XXI век, да я преведе на техен език и да им напомни за корените им. Ето каква е рецептата на майсторите в бранша.


Константин Илиев: Скандалът "Поп Кръстю"


"Изядохме те, Апостоле, изпихме те"


Това е една от най-разтърсващите реплики на поп Кръстю Никифоров във "Великденско вино", обявена от доста критици в края на миналия век за най-добрата българска пиеса на всички времена. Константин Илиев я пише през 1979-а - в разгара на зрелия социализъм, който отрича църквата, а повечето от неговите историци заклеймяват предателя на Дякона по презумпцията на учебникарския протокол. Авторът скандализира не толкова с идеята за оневиняването и опрощаването на "родоотстъпника", колкото със своеобразното приземяване на Апостола. И то не защото би се намерил някой българин, който да отрече, че Васил Левски е българският Христос. А заради типично българският, националният конфликт между него и поп Кръстю - конфликт между извисения, призвания, месията, извънземния по нашенските вечни стандарти и обикновения и потънал в битовизми, конфликт между духовната горница и материалната долница.
Няма съмнение, че литературният поп Кръстю и неговият прототип е трагичен образ, жертва на противопоставянето - изконната виагра на родния нихилизъм. Ето това е в основата на режисьорските интерпретации. Само Леон Даниел поставя четири пъти "Великденско вино".


Иван Добчев направи с Велко Кънев може би най-великият моноспектакъл в историята на бг театъра. Последните думи, които Велко изстрада и изплака на голямата сцена в Народния - може би предчувствайки, че повече няма да се срещне със земната си публика - бяха репликите на Кръстю. Неговият поп едно към едно отрече божественото - и то не защото беше атеист, а понеже не успя да издигне народа си до висините на Левски.


Александър Морфов: Свобода или кръчма


"Ба, цяла вечност - че да ни предадат циганите за скрап"


"Хъшове" вече над 10 години е на сцената в Народния театър, а Александър Морфов беше от първите творци, които най-сетне въдвориха нов метод в цялата работа с Възраждането. Режисьорът обърна "Хъшове"-те на Вазов с хастара навън. Тушира патоса, премахна клишетата, вдъхна живот на застинали в каноничен восък фигури и ги направи очарователно земни. Браила оживя под звуците на U2, а докато Бръчков говори с Владиков за поезия, по-съобразителните хъшове му изядоха порцията с боб. Немилите и недрагите заживяха на сцената във вечна люлка - между битовите несгоди, инстинкта за оцеляване, безпаметното пиянстване и мечтата за подвиг и саможертва. Това, което по всяка вероятност истинското Възраждане е представлявало. Морфов преобърна и сюжета на Вазовата творба: започна с финала и "Бедни Македонски...", а накрая отказа да ни покаже хъшовете мъртви. Вместо това ги оставя на влака за Белград, нетърпеливи да пролеят кръвта си за Отечеството, пътуващи към смъртта - както скромните изисквания на истинския възрожденец проповядват.


Стефан Цанев: Епохата е вечният ни съдник


"Искаш ли да станеш човек и богат, продавай народа, беси своя брат".


"Духът на поета" бързо се превърна в една от знаковите постановки в Народния театър, а авторът й Стефан Цанев отдавна е овладял умението да изковава възрожденски сюжети по перфектен начин. Тук обаче ходът му е друг: да покаже Стамболов и Захари Стоянов след Освобождението, когато вече са се овластили. В един момент двамата разбират, че пред вратата на кабинета на Стамболов чака не друг, а самият Ботев, незнайно как оцелял. Тогава започва Нощта на Страшния съд. Присъствието на Ботев инжектира жестоко чувство за вина и страх в Стамболов и Стоянов, който не смеят да се срещнат с него очи в очи. Защото знаят, че ще чуят присъдата на великото минало за това, което правят в момента. Това усещане, разбира се, пренася и върху зрителите. Идеята на Стефан Цанев гласи: Духът на поета, духовете на Възраждането, са вечният ни съдник, пред който всеки опит за бягство изглежда невъзможен.


Милен Русков: Пробив в езика


"Гората е последное убежище на свободата. До там са стигнали нещата. Ама трядно ся живей в гората, ще речеш. Има мечки, вълци, други зверове, слана кажда сутрин и прочия. Тъй е. Затуй жени там няма. Жената май не е много по свободата".


Милен Русков реши въпроса с Възраждането по радикален начин. Просто проговори на неговия език. След дълга подготовка и мощно четене само на автори, писма, текстове от онази епоха, Русков написа "Възвишение", търсейки максимално автентичен език, който да отговори на духа на времето. И само няколко страници след първоначалният шок, читателят вече е отплавал в света на героите, от който не може да излезе дълго, след като е завършил книгата. Приятелите го питат: "Защо говориш така?" А ти отговаряш: "Брате! Не бой ся, револуция ша правя, ша ся возвисявам!". Русков донякъде използва сходна стратегия с тази на Морфов: смешното и сериозното да се редуват, събрани като в плитка. С тази разлика, че ако при Морфов това става постоянно, писателят запазва най-трагическите си редове за финала. Максимално ефективна стратегия - през хумора читателят вече е отворил максимално съзнанието си за историята и последните трагични пасажи се стоварват със страшна сила. В постановката по романа на Русков режисьорът Иван Добчев пък добави още едно решение: сцената на няколко нива, последното - най-близко до небето - а героите постоянно ще се изкачват по стъпалата, за да постигнат възвишението.


Reklam
Sende Yorumla...
Kalan karakter sayısı : 500
İLGİNİZİ ÇEKEBİLİR X
EYT 2. tur'da MHP Oylarıyla REDDEDİLDİ ! Kendi Seçmenini AKP’YE SATTI ! Seçim Vaadinde EMEKLİLİK Vardı Meçliste 2.Turda ONAY VERMEDİ
EYT 2. tur'da MHP Oylarıyla REDDEDİLDİ ! Kendi Seçmenini AKP’YE SATTI ! Seçim Vaadinde EMEKLİLİK Vardı Meçliste 2.Turda ONAY VERMEDİ
BOZKURT İŞARETİ MHP'YE AİTTİR, CHP İLE AYNI BAYRAK ALTINA GİRENLER BOZKURT İŞARETİ YAPAMAZ
BOZKURT İŞARETİ MHP'YE AİTTİR, CHP İLE AYNI BAYRAK ALTINA GİRENLER BOZKURT İŞARETİ YAPAMAZ