Advert
Advert

Галъп: Недоверието в НС през февруари е 67%

/Поглед.инфо/ Доверието в институциите и икономическият оптимизъм останаха ниски, но са чувствително по-високи в сравнение с времето преди съставянето на кабинета.

Галъп: Недоверието в НС през февруари е 67%
Галъп: Недоверието в НС през февруари е 67%
Bu içerik 425 kez okundu.

Готовността за участие в протести срещу правитeлството и желанието за предсрочни избори също са сравнително малки. Партиите на власт остават стабилни. Текущите политически събития предизвикват и страхове, но на повърхността спокойствието засега остава.

Това показва обобщението на данните от Политическия и икономически индекс – независимото изследване, което всеки месец от повече от две десетилетия насам следи десетки показатели на общественото мнение, съобщиха от Галъп. Последното проучване беше направено между 30 януари и 5 февруари сред 1011 души и е представително за пълнолетното население на страната.

На въпроса "Имате ли доверие на правителството?" през февруари 32% казват "да", 56% - "не", а останалите се затрудняват да отговорят. Това е трети месец на положителна тенденция. Преди съставянето на кабинета "Борисов 2" стойностите на доверие в правителството бяха паднали до около 15%, а недоверието беше около и над 70%.

Наблюдава се типичният за всяка нова власт рестарт в доверието към правителство и парламент. С подобни нива на доверие започваха правителствата "Станишев" и "Орешарски". Много по-високи обаче бяха началните нива на доверие в кабинетите "Сакскобургготски" и "Борисов 1" – в първите месеци от управлението си тези правителства имаха доверие от около и над 50%, които решително превъзхождаха недоверието.

По традиция в България недоверието към институциите е по-високо от доверието. Редките изключения са около и след избори, при това – избори, в които са съсредоточени огромни очаквания, като тези през 2001 или 2009 г. С по-високо одобрение у нас се ползва власт, която идва с изцяло нови лица. Кабинетите, които се основават на компромис и коалиции, не започват с най-благоприятните нива на популярност.

Показателни в това отношение са и сегашните данни при различните електорати. Привържениците на ГЕРБ в огромното си мнозинство подкрепят сегашното правителство (само една десета от тях са на обратното мнение), докато при електоратите на Реформаторския блок и още повече на Патриотичния фронт личат по-чувствителни дялове на недоверие към кабинета, достигащи и до една трета и дори една втора от попитаните. Електоратът на АБВ пък е видимо лишен от ентусиазъм в отношението си към кабинета "Борисов 2".

Тези данни показват цената на политическите компромиси – те винаги предизвикват и недоволство. Симптоматично в това отношение е мнението за парламента. През февруари 21% заявяват доверие в него, а 67% - недоверие. Останалите се затрудняват или се колебаят. Така, подкрепата за парламента остава всъщност много по-ниска от сумарната подкрепа за управляващите партии. И тук тенденцията в последните 100 дни е видимо положителна, но парламентът си остава една от най-нехаресваните институции.

Президентът остава със стабилни, но сравнително ниски, нива на подкрепа от около една трета от българите. Повече от 50% обаче нямат доверие в институцията. Все пак Плевнелиев е традиционно една от най-одобряваните личности в страната.

Като цяло в последните месеци се отбелязва слабо повишение на авторитета на институциите. Това се дължи най-вече на факта, че привържениците на основната партия сега декларират позитивни оценки – за разлика от преди. Тези оценки обаче все още показват известното облекчение, че е съставена формула, която да закрепи положението, а не са оценки за дейността в една или друга област. Тепърва предстои да се види дали и доколко този кабинет се справя добре в обществените очи и колко траен ще е ободряващият ефект на новата власт.

Партиите във властта остават със стабилна подкрепа - с над 26% заявени електорални нагласи за ГЕРБ – от всички имащи право на глас, около 6% за Реформаторския блок, повече от 3% за Патриотичния фронт и близо 3% за АБВ. Тези партии биха попаднали в парламента, ако изборите се проведат сега. Заедно с тях биха били и БСП - с декларираните електорални нагласи на по-малко от 15% от българите, и ДПС – със заявена подкрепа от близо 7%. Шанс да влезе в следващ парламент има и "Атака" с близо 3% от всички имащи право на глас. Идните месеци могат да покажат дали действително има известно набъбване в подкрепата за тази партия, свързано с проруската й позиция или пък радикалната й опозиционна роля. Мобилизация на подкрепа може да се открие и при Реформаторския блок, но и тук е добре да се изчакат данните от идните месеци.

При ДПС пък – обратно – като че ли е налице известно разколебаване в периферния електорат. Това се дължи на оставането в опозиция и загубата на конформистка подкрепа.

Данните, разбира се, не могат да се четат като прогноза за изборен резултат, а отразяват единствено тенденциите в декларативните нагласи. Например, на декларативно ниво ДПС винаги показва по-нисък резултат в сравнение с онзи, който може да мобилизира в реална изборна ситуация.

Явно е налице традиционният рефлекс на обществото да подкрепя победителите. Показват го и личните рейтинги на основните политически фигури. По правило недоверието и тук е по-високо, а и запознатостта с някои от новите министри е още ниска и постепенно ще расте. Но представителите на Реформаторския блок и Патриотичния фронт (Кънев, Кунева, Симеонов и др.) увеличават в последните няколко месеца положителните си оценки по-бързо, в сравнение отрицателните.

Ето някои от основните фигури: Кристалина Георгиева е с 55% доверие през февруари, Йорданка Фандъкова - с 44%. Ръстът при Петър Москов продължава и той вече се ползва с доверието на една трета от българите. На сходни нива са Бойко Борисов, Константин Пенчев, Лиляна Павлова, Томислав Дончев, Маргарита Попова, Ивайло Калфин и т.н.

Класации в случая са неуместни, защото различните публични фигури имат съвсем различни задачи в зависимост от постовете си. А и с изключение на Кристалина Георгиева, Йорданка Фандъкова и донякъде Константин Пенчев, всички останали са всъщност с минусов рейтинг – когато се съпоставят положителните с отрицателните оценки.

И по отношение на партиите, и по отношение на основните личности се запазва логиката на следизборния бонус за победителите. Положително влияние оказва и последният месец, който се характеризираше с намаляване на скандалите в управленската формула.

Източник: БГНЕС

Reklam
Sende Yorumla...
Kalan karakter sayısı : 500
İLGİNİZİ ÇEKEBİLİR X
EYT 2. tur'da MHP Oylarıyla REDDEDİLDİ ! Kendi Seçmenini AKP’YE SATTI ! Seçim Vaadinde EMEKLİLİK Vardı Meçliste 2.Turda ONAY VERMEDİ
EYT 2. tur'da MHP Oylarıyla REDDEDİLDİ ! Kendi Seçmenini AKP’YE SATTI ! Seçim Vaadinde EMEKLİLİK Vardı Meçliste 2.Turda ONAY VERMEDİ
BOZKURT İŞARETİ MHP'YE AİTTİR, CHP İLE AYNI BAYRAK ALTINA GİRENLER BOZKURT İŞARETİ YAPAMAZ
BOZKURT İŞARETİ MHP'YE AİTTİR, CHP İLE AYNI BAYRAK ALTINA GİRENLER BOZKURT İŞARETİ YAPAMAZ