Advert
Advert

Разгулът с мартениците или как губим фокуса върху смисъла на нещата

/Поглед.инфо/ Наближава Баба Марта. Година след година поддържаме изконните национални традиции, като ги изменяме! Първи март е денят, в който всеки срещнат се опитва да ме окичи с  червено-бял конец, купен  на метър или (по-щедрите) с фигурка и игличка, произведени от някой с дръпнати очи от другия край на планетата. Тази всеобща радост ми носи тъга.

Разгулът с мартениците или как губим фокуса върху смисъла на нещата
Разгулът с мартениците или как губим фокуса върху смисъла на нещата
Bu içerik 930 kez okundu.

Някога  мартеници се изработвали от жената в семейството. Естествените материали били събирани от същата тази жена, която предяла, тъчала и боядисвала. Благословията на този труд магически се въплъщавала в амулета, а наричането за здраве допълнително го подсилвало. В миналото знаели, че в природата съществували  зли сили, наричани с различни имена (Чума, Юда), които се събуждали през пролетта и мартеницата била упованието, на което се разчитало да предпазва хората от тях.

Все още вярваме, че окичването с мартеница ще ни предпази от зли сили и ще донесе дълголетие. Изпълняваме ритуала с мисълта за здраве, късмет и успех през предстоящата година, също както въртим баница с късмети на нова година или влизаме в храма със запалена свещ и купчина изисквания към вечно задължения към нас Бог по великденските празници. Но защо не полагаме поне малко усилия?

С всеки изминат ден изгубваме връзка с миналото. Гледаме на него като време, изпълнено с предразсъдъци и страхове, синоним на ограниченост и изостаналост. Самонадеяно мислим, че знаем повече от предците си и стиснали технологичните помощници в ръце, вече не стъпваме по земята.

Дали някога  само младите жени и децата са носили мартеници? Дали  мъжете слагали мартеница в десния чорап? Връзвали ли са и на животните? Вече не можем да кажем със сигурност, защото Гугъл като папагал повтаря и истини, и лъжи.

Днес трябва да балансирам между желанието да нося истинска мартеница, изработена с любов,  опитвайки се да не обидя многобройните си колежки, които на този ден ходят с макара с двуцветен конец и ножица в ръка. Раздавайки това евтино добро, те превръщат любимците си в нещо като оброчно дърво, окичено с парцалчета или плашило, без да обръщат внимание на факта, че практиката показва невалидността на  принципа „колкото повече, толкова по-добре“. После всичко отива в коша за боклук.

Колко време би ни отнело да изработим три – четири мартеници, обичайно колкото за своето семейство? При положение че няма да стрижем вълна, да боядисваме и предем, едва ли ще отнеме повече от половин час. Време, в което ще бъдем заедно. Време, изпълнено с магия за здравето на цялото семейство. После всеки ще притежава истински амулет, зареден с добри чувства, а не дузина или две, оплетени от машина.

Вероятно либералните оптимисти, които се радват на всяка радост ( Хелуин, Флаш Моб, Харлем Шейк, Джон Кери), била и тя съвсем безсмислена, биха възроптали срещу думите ми и с укор биха ме сложили на място за това, че се опитвам да се намеся в саморегулиращи се процеси, но това всъщност са самозабравящи се процеси. Забравяме да използваме главите си, дори само` за да си спомним как е било преди няколко години. Загърбваме разума като средство за анализ на поведението и се впускаме в продиктувани от медиите и средата действия. Набъбналото и добре отгледано его ни убеждава в правилността на избора ни. Макар и лишени от смисъл, често съвсем противоречиви, различните становища вкупом получават валидност, оправомощени от свободата всеки да избира, като едновременно с това заличават предимството на знанията и задълбочения анализ. Последиците нямат значение. Дори и в политиката. Все ще се намери някой друг кандидат да ни оправи следващия път, а за най-убедените може и предишен. Всеобщият медиен шум, както и липсата дори на краткотрайна историческа памет или мисловно усилие, създават предпоставки за перманентно безотговорно поведение, погрешно наричано свобода.

Всичко това може да открием и в отношението ни към традицията и в частност към мартениците. Поставянето под камък и последващото гадаене на бъдещето, според намерилите подслон под същия камък насекоми, е безвъзвратно забравено. Свалянето ѝ, с пристигането на щъркела (не и с лястовицата, както се смята напоследък, защото тя се завръща у нас през април), също е пренебрегнато и само за десетилетие се наложи връзването за цъфнало клонче, без значение, че модерното озеленяване осигурява растения цъфтящи още през януари. Да не споменаваме меките зими, когато пъпките разпъпват през февруари, а от първи март вече са закичени със съвсем нови, нежелани купчини от червено-бели изкуствени конци. В резултат на това някои храсти имат нещастието да приличат на окичено с торбички  дърво. Да, резултатът е също толкова неекологичен и грозен.

Защо съм се захванал с този изконен празник? Защото го обичам! Както всичко „българско и родно“. Любя, тача и милея! Затова ми се иска да съхраня смисъла. Да не изравняваме покупката на мартеница с избора на бира. Да не приравняваме светлите си традиции с грозни новонастанили се празници, в които най-важни са веселбата и погълнатите храна и напитки. Да посрещнем Баба Марта с красиви амулети от естествени материали, заредени с любов и енергия. Да ги носим с радост и посрещайки пролетта, да се разделим с тях с уважение!

Източник: Поглед.инфо

Sende Yorumla...
Kalan karakter sayısı : 500
İLGİNİZİ ÇEKEBİLİR X
EYT 2. tur'da MHP Oylarıyla REDDEDİLDİ ! Kendi Seçmenini AKP’YE SATTI ! Seçim Vaadinde EMEKLİLİK Vardı Meçliste 2.Turda ONAY VERMEDİ
EYT 2. tur'da MHP Oylarıyla REDDEDİLDİ ! Kendi Seçmenini AKP’YE SATTI ! Seçim Vaadinde EMEKLİLİK Vardı Meçliste 2.Turda ONAY VERMEDİ
BOZKURT İŞARETİ MHP'YE AİTTİR, CHP İLE AYNI BAYRAK ALTINA GİRENLER BOZKURT İŞARETİ YAPAMAZ
BOZKURT İŞARETİ MHP'YE AİTTİR, CHP İLE AYNI BAYRAK ALTINA GİRENLER BOZKURT İŞARETİ YAPAMAZ