Advert
Advert

Разгулът с мартениците или как губим фокуса върху смисъла на нещата

/Поглед.инфо/ Наближава Баба Марта. Година след година поддържаме изконните национални традиции, като ги изменяме! Първи март е денят, в който всеки срещнат се опитва да ме окичи с  червено-бял конец, купен  на метър или (по-щедрите) с фигурка и игличка, произведени от някой с дръпнати очи от другия край на планетата. Тази всеобща радост ми носи тъга.

Разгулът с мартениците или как губим фокуса върху смисъла на нещата
Разгулът с мартениците или как губим фокуса върху смисъла на нещата
Bu içerik 877 kez okundu.

Някога  мартеници се изработвали от жената в семейството. Естествените материали били събирани от същата тази жена, която предяла, тъчала и боядисвала. Благословията на този труд магически се въплъщавала в амулета, а наричането за здраве допълнително го подсилвало. В миналото знаели, че в природата съществували  зли сили, наричани с различни имена (Чума, Юда), които се събуждали през пролетта и мартеницата била упованието, на което се разчитало да предпазва хората от тях.

Все още вярваме, че окичването с мартеница ще ни предпази от зли сили и ще донесе дълголетие. Изпълняваме ритуала с мисълта за здраве, късмет и успех през предстоящата година, също както въртим баница с късмети на нова година или влизаме в храма със запалена свещ и купчина изисквания към вечно задължения към нас Бог по великденските празници. Но защо не полагаме поне малко усилия?

С всеки изминат ден изгубваме връзка с миналото. Гледаме на него като време, изпълнено с предразсъдъци и страхове, синоним на ограниченост и изостаналост. Самонадеяно мислим, че знаем повече от предците си и стиснали технологичните помощници в ръце, вече не стъпваме по земята.

Дали някога  само младите жени и децата са носили мартеници? Дали  мъжете слагали мартеница в десния чорап? Връзвали ли са и на животните? Вече не можем да кажем със сигурност, защото Гугъл като папагал повтаря и истини, и лъжи.

Днес трябва да балансирам между желанието да нося истинска мартеница, изработена с любов,  опитвайки се да не обидя многобройните си колежки, които на този ден ходят с макара с двуцветен конец и ножица в ръка. Раздавайки това евтино добро, те превръщат любимците си в нещо като оброчно дърво, окичено с парцалчета или плашило, без да обръщат внимание на факта, че практиката показва невалидността на  принципа „колкото повече, толкова по-добре“. После всичко отива в коша за боклук.

Колко време би ни отнело да изработим три – четири мартеници, обичайно колкото за своето семейство? При положение че няма да стрижем вълна, да боядисваме и предем, едва ли ще отнеме повече от половин час. Време, в което ще бъдем заедно. Време, изпълнено с магия за здравето на цялото семейство. После всеки ще притежава истински амулет, зареден с добри чувства, а не дузина или две, оплетени от машина.

Вероятно либералните оптимисти, които се радват на всяка радост ( Хелуин, Флаш Моб, Харлем Шейк, Джон Кери), била и тя съвсем безсмислена, биха възроптали срещу думите ми и с укор биха ме сложили на място за това, че се опитвам да се намеся в саморегулиращи се процеси, но това всъщност са самозабравящи се процеси. Забравяме да използваме главите си, дори само` за да си спомним как е било преди няколко години. Загърбваме разума като средство за анализ на поведението и се впускаме в продиктувани от медиите и средата действия. Набъбналото и добре отгледано его ни убеждава в правилността на избора ни. Макар и лишени от смисъл, често съвсем противоречиви, различните становища вкупом получават валидност, оправомощени от свободата всеки да избира, като едновременно с това заличават предимството на знанията и задълбочения анализ. Последиците нямат значение. Дори и в политиката. Все ще се намери някой друг кандидат да ни оправи следващия път, а за най-убедените може и предишен. Всеобщият медиен шум, както и липсата дори на краткотрайна историческа памет или мисловно усилие, създават предпоставки за перманентно безотговорно поведение, погрешно наричано свобода.

Всичко това може да открием и в отношението ни към традицията и в частност към мартениците. Поставянето под камък и последващото гадаене на бъдещето, според намерилите подслон под същия камък насекоми, е безвъзвратно забравено. Свалянето ѝ, с пристигането на щъркела (не и с лястовицата, както се смята напоследък, защото тя се завръща у нас през април), също е пренебрегнато и само за десетилетие се наложи връзването за цъфнало клонче, без значение, че модерното озеленяване осигурява растения цъфтящи още през януари. Да не споменаваме меките зими, когато пъпките разпъпват през февруари, а от първи март вече са закичени със съвсем нови, нежелани купчини от червено-бели изкуствени конци. В резултат на това някои храсти имат нещастието да приличат на окичено с торбички  дърво. Да, резултатът е също толкова неекологичен и грозен.

Защо съм се захванал с този изконен празник? Защото го обичам! Както всичко „българско и родно“. Любя, тача и милея! Затова ми се иска да съхраня смисъла. Да не изравняваме покупката на мартеница с избора на бира. Да не приравняваме светлите си традиции с грозни новонастанили се празници, в които най-важни са веселбата и погълнатите храна и напитки. Да посрещнем Баба Марта с красиви амулети от естествени материали, заредени с любов и енергия. Да ги носим с радост и посрещайки пролетта, да се разделим с тях с уважение!

Източник: Поглед.инфо

Reklam
Sende Yorumla...
Kalan karakter sayısı : 500
İLGİNİZİ ÇEKEBİLİR X
İsveç'te ayrımcılığa uğrayan Müslüman kadına tazminat
İsveç'te ayrımcılığa uğrayan Müslüman kadına tazminat
AKŞENER, BAHÇELİ'NİN ÖNERİSİNE CEVAP VERDİ
AKŞENER, BAHÇELİ'NİN ÖNERİSİNE CEVAP VERDİ